Представления

„Новата леля на Чарли“ е авторски спектакъл, създаден по мотиви от мюзикъла „Лелята на Чарли“, адаптиран за съвременна младежка публика.
Постановката съчетава класически комедиен сюжет с близък до младите хора език, динамичен хумор и емоционални послания. В центъра на историята стоят приятелството, първата любов и желанието на младите хора сами да правят своите избори. Чрез поредица от комични недоразумения спектакълът поставя въпроси за искреността, доверието и порастването. Персонажите преминават през хаос, лъжи и объркани самоличности, за да стигнат до истината за себе си и за хората около тях. Спектакълът носи посланието, че грешките са част от израстването, а младостта има нужда от свобода, за да се учи от тях.
В постановката се преплитат театър, музика и ансамблово актьорско присъствие, което изгражда жив и енергичен сценичен свят. „Новата леля на Чарли“ е спектакъл за смелостта да бъдеш себе си и за това как понякога именно младите напомнят на възрастните най-важните уроци за живота.

Творчески екип:
Маргарита Петрова - Актриса и драматург
Милена Великова - Композитор и музикант
Здравка Кантарева - Сценограф, художник
Тримата чудати герои от кукления спектакъл с музика на живо „Роден под щастлива звезда“ на 16 октомври ще зарадват деца и родители със своите вълнуващи приключения.
Заедно те ще пътешестват към непознати земи, следвайки порива на своето сърце. Какво се случва с тях и какви предизвикателства имат по пътя си, ни разкриват вълшебните сцени създадени от артистите Маргарита Петрова – актриса и драматург, Здравка Кантарева – художник и сценограф и Милена Великова – пианист и композитор.
Представлението „Роден под щастлива звезда” – по текстове на финландската писателка Туве Янсон, е първото от трилогията „Приключения с кораб”. Цялата творческа програма, създадена от артистите, предоставя възможност за докосване до магията на театралното, приложното и музикалното изкуство.
Събитието е подходящо за деца от 4 до 10 години.
Продължителността на представлението е 50 мин.
Продължителността на творческата работилница е 40 мин.

„Сянка“ е солово пътуване през илюзиите, желанията, страховете и онези тихи места вътре в нас, до които рядко се осмеляваме да стигнем.
Може би ще разпознаеш части от себе си.
Може би ще срещнеш нещо напълно непознато.
А може би, за кратко, просто ще забравиш къде свършва сцената и къде започваш ти…
Режисьор и изпълнител: Екатерина Велева
Драматург: Екатерина Велева
Композитор: Добромир Кисьов
Сценограф: Петя Иванова
Глас зад кадър: Вера Неделчева, Калина Хинкова, Мина Стойчева

Всичко това е тя

Art Beyond the Edge? Performing Arts for Change in a World on Fire

Документален филм (75 мин.)
Гледайте трейлъра:
https://youtu.be/XcmWSWVFONY?si=3v-d0G1KfLI-MAxk
Всичко започва през 2003 г. в дом за деца в родопското село Широка лъка, където малка група артисти, вдъхновена от родопския дух, поставя началото на театрална програма, която по-късно пренася своя опит и в Африка.
Филмът разказва една 15-годишна мисия в България и Кения, достигнала до над 5000 деца без родители и над 300 артисти от четири континента.
През калейдоскоп от срещи с бивши участници от различни култури филмът разгръща лични истории за преобразяващата сила на театъра и смисъла на играта. С вдъхновяващи разкази и архивни кадри от Широка лъка и езерото Виктория в Кения той показва как творчеството променя съдби и подхранва човешкия дух.

През 1943-та, в най-мрачното време от човешката история, на едно неочаквано място се случва чудо. Докато нацистите изпращат милиони мъже, жени и деца в лагерите на смъртта, в малката Българя шепа хора се противопоставят на Хитлер и успяват. Това е една истинска история за свободата, любовта, безпрекословната саможертва и спасяването на 49172-ма души по време на Холокоста.
„49,172“ е мащабен Българо-Американски документален проект, който разказва невероятната история за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. За да създаде „49,172“, екипът на филма е издирил и интервюирал оцелели свидетели от онези събития на три континента. Ще видите и непоказвани досега кадри и документи от уникални архиви, включително тези на Стивън Спилбърг в Лос Анджелис, музеят на Холокоста-Яд Вашем в Йерусалим, частни и държавни архиви в САЩ, Израел и България.
Режисьор е Пламен Петков, който преди време създаде най-успешния български документален сериал „Българите“, излъчен по bTV. Филмът започва от библиотеката на университета „Харвард“ и ни води до различни места и случки, някои от които са пресъздадени от актьори, а други илюстрирани със завладяващи архивни кадри.
„49,172“ разкрива истинските лица на хората, преследвали евреите в България, както и на техните спасители. Това е разтърсваща истинска история, която трябва да бъде чута!
„49,172“ – документален филм
Продължителност: 1 час.
Език: Английски/Български
Режисьор: Пламен Петков
Продуценти: НФЦ, Атанас Колев, Димитър Гочев
Сценарии: Пламен Петков, Владимир Игнатовски, Атанас Колев
Оператори: Димитър Гочев, Момчил Хаджииванов, Даниел Джейкъбс
Музика: Алекс Тодоров, Джеф Лес

„Моето...в Иран“ от Анабел Могадам

Анабел е визуален артист и фотограф. През 2025 г. завършва Нов български университет със специалност „Фотография“. По време на обучението си следва индивидуална програма, която ѝ позволява да разширява творческите си интереси и да се докосне до театъра чрез различни курсове и практически инициативи.
В рамките на обучението си Анабел снима спектакли на Университетския театър, театрални репетиции и инициативи на театралната общност. Сега тя се завръща в театъра, за да представи своята собствена творческа работа.
„Моето в Иран“ е визуално пътешествие в търсене и изследване на личните корени в Иран. Проектът събира фотографии, лични истории и наблюдения и поставя въпроси за принадлежността, културните различия, паметта и начина, по който откриваме и преживяваме собствената си история чрез творчеството.
Проектът беше представен и в изложбата „Reframing Family: Feminist Perspectives Through the Lens“ в Гьоте-институт София, където част от фотографската работа беше показана под формата на инсталация. Публиката ще има възможността да се докосне до елементи от тази инсталация и в настоящото събитие.
По време на срещата Анабел ще разкаже личната си история, за проекта и неговото развитие, ще представи авторската си фотографска книга и ще покаже част от видео материала, създаден в процеса на работа. Публиката ще има възможност да разгледа фотографиите и инсталационния елемент и да се включи в разговор за личните истории, принадлежността и срещата между различните култури.
Ще бъде потърсена и възможната връзка между този визуален разказ и театъра - като пространство за история, памет, присъствие и среща с публиката.
Продължителност: около 60-90 минути с включена дискусия.

„Източен блок“ е повече от политически термин. Това е образ на едно време, на една система и на начина, по който милиони хора са обитавали едно и също пространство — в еднакви сгради, с еднакви фасади, но с напълно различни лични истории.
Панелният блок е материалният отпечатък на това време. Повтарящите се конструкции, бетонните модули и подредените фасади носят идеята за еднаквост. Но тази еднаквост никога не е била пълна. С годините хората започват да променят пространството около себе си — остъкляват балкони, боядисват, ремонтират, пристрояват, оставят графити, следи и белези. Така върху унифицираната архитектура постепенно се появява индивидуалността.
В тази изложба „Източен блок“ се превръща в своеобразен архив на това противоречие — между колективното и личното, между замисленото и преживяното, между еднаквия модел и неповторимия живот зад всяка фасада.
Чрез картонени макети и фотографиии, авторът се връща към тези сгради не за да ги възстанови, а за да ги погледне отново. Да извади от забравата техните детайли, повърхности и следи от човешко присъствие. Бетонът се превръща в памет, фасадата — в документ, а блокът — в портрет на своето време.
„Източен блок“ е история за архитектурата, но и за хората, които я превърнаха в свой дом. История за едно общество, оставило своя отпечатък върху бетона — и за един свят, в който миналото продължава да живее пред очите ни.

Продължаваме специалната програма „35 години НБУ - 35 випуска програма „ТЕАТЪР“ с вечер, посветена на късометражното кино и на историите, които могат да бъдат разказани само за няколко минути.

Какво се случва, когато двама актьори се опитат да изиграят Дон Кихот и Санчо Панса… чрез фламенко? Когато виртуозният испански фламенко артист Карлос Отеро срещне обаянието и театралната енергия на Ася Иванова?
Ражда се „История на една страст“ – игра между театър и фламенко, реалност и въображение, в която двамата се впускат в приключенията на Дон Кихот и Санчо, сменят роли, пеят, танцуват и въвличат публиката в своята безумна игра.

ЗА СПЕКТАКЪЛА

Концертното изпълнение на мюзикъла „Fame“ е резултат от енергията и таланта на студенти от Нов български университет, с участието на гости от Национална музикална академия. Проектът е стремеж към сцена за вдъхновение и развитие. Екипът създава цялостната сценична среда – режисура, хореография, сценография и звук – в колективен процес, който съчетава професионализъм и креативност. Близостта между артистите и персонажите придава на спектакъла искрен и личен характер. Темите за идентичността, признанието и таланта звучат като тяхна собствена история, създавайки автентичност и силно сценично присъствие. Проектът е подкрепен финансово от Централния фонд за стратегическо развитие на НБУ и от Финансовия фонд на Студентския съвет.

“и само си мисля… дали свободата може да ми дойде на гости?
Дали ще има място за нея?
Дали ще ѝ направя клетка или ще я пусна да се разхожда свободно?”

„Почти възрастни“ е документален дивайзинг спектакъл, създаден от студенти на основата на техни лични истории и монолози. В него младите хора говорят открито за училището, семейството, приятелствата и онзи странен момент между детството и зрелостта, в който човек се опитва да разбере кой е. Текстовете са едновременно смешни, болезнени и безпощадно искрени. Понякога реалността се пречупва през иронията и попкултурата, като в любимия сериал „Приятели“, който неочаквано се оказва част от езика на едно поколение. Спектакъл за поколение, което говори за себе си без защита, без дистанция и без готови отговори.

„Театър ХХ век“

по текстове от и за Константин Станиславски, Всеволод Майерхолд, Бертолт Брехт, Антонен Арто, Ервин Пискатор, Гордън Крейг, Михаил Чехов, Йежи Гротовски и Лий Страсбърг

Представлението има образователен характер и включва запознаването на зрителите с основни представители на театралния авангард на ХХ век. Използван е дивайзинг принцип – колаборативен творчески процес, в който резултатът е постижение на целия екип. Въображението на студентите е активирано от техните ментори с намерението да създадат малки парчета театър, използвайки натрупаното си знание за някои от големите имена, формирали театъра на миналото столетие. Някои от тези творци са оставили актьорски системи, други естетически са го преобразили, трети напълно са го преосмислили, а някои само предчувстват новите възможности, които стоят пред това вечно развиващо се живо изкуство.

„Живели някога в град Верона две знатни семейства, които враждували помежду си от незапомнени времена.“

Когато се „откажем“ от текста какво ни остава – историята! История, която можем да разкажем за деца и за пораснали деца!

Един малък град в голяма нужда (и физическата асоциация е вярна), очаква своята спасителка. Някога там една силна любов е убита от слабостта човешка. Сега и тук трябва да се плати цената за многото малки компромиси, водещи до голямото предателство. Нека видим, чуем и помислим социалния експеримент “Гюлен”!

по дневниците на студентите

и личните бележници на писателя

Знаеш ли кой е Ер Малък? А Чанка-Чунга? Максим Гладний? Оскар Бум! Всъщност това са псевдоними на един и същ човек. На Чудомир. Ох, разбира се, разбира се! "Чудомир" СЪЩО е псевдоним - име, което човек си измисля, за да подписва творбите си. Как мислиш - какви творби подписва с това име Димитър Христов Чорбаджийски? Смешни. В нашата литература има много сериозни писатели. Но малцина умеят да разсмиват като Чудомир. При това - да разсмиват, без да се присмиват, дори когато описват хората с всичките им недостатъци. И уж разказва за стари времена, уж това са едновремешни хора... а ти става смешно. И ти се приисква да викнеш на някой, който много яде и малко чете: "Мушморок безкнижний! Гювечоунищожител!". Или да провериш как трябва да изглежда един човек, за да се каже за него, че "мяза на керкенез". Когато четем разказите на Чудомир, едно друго време сякаш оживява. И почваме да се замисляме - дали пък и до нас няма забавни персонажи? Дали не се чуват необичайни думи, напоени с вкуса на нашия свят? Огледай се и се ослушай. Може да се окаже много интересно! - Зорница Христова* *Текстът е публикуван във "Вижте: новините на детски език"

„Тартюф“ е проникновено изследване на моралната деградация, която настъпва, когато лицемерието се маскира като добродетел. Представление за злоупотребата с власт, религиозната манипулация и заслепението пред фалшиви авторитети. Представление, което провокира размисъл за границата между искреността и преструвката, поставяйки акцент върху необходимостта от разум и честност в обществото.

Със своята остра критика на социалните порядки, представлението отправя предупреждение срещу конформизма и липсата на критично мислене. „Тартюф“ остава актуален като универсална притча за моралния компас на човека и уязвимостта му към заблуда.

Два рода (не знатни и не от Верона), а птичи и от всяко място по света, са готови да се бият до последна човка с другия, различния от тях. Но, представете си, различието пада (на сцената дори в буквален смисъл) и настъпва потрес: “Как да продължим живота си без враг?” И спешно трябва да се намери начин отново да се разделят на бели и черни, за да осмислят себе си и времето единствено чрез конфликта, омразата, заграбването и рода. А те са птици – би трябвало да могат да летят, но нямат време за това, защото трябва да се бият. Защо? Не знаем. Може би за да не мислят за изгубените небеса… Това е първият спектакъл на сцената на НБУ на випуск 2023/24. В него, освен текстове от едноименната пиеса на Константин Павлов, са използвани и цитати от негови размисли и стихове.

Сцени от "Сън в лятна нощ"

от Уилям Шекспир, превод Валери Петров

Кое е това малкото, крехко нещо, което ни отличава един от друг?
Колко трябва, “нещото” да е щастливо?
под кожата, сега, моментът...

Всеки ден на г-н Бианки е досущ като предишния - отива на гарата в Пот и се качва на влака за Пает, кудето работи в голяма кантора, с голямо бюро и купища важни документи. Но през първия ден на пролетта става чудо! Г-н Бианки попада в една загадъчна и странна компания, с която пътуването му се превръща в невероятно приключение - от дъното на морето чак до небето! Приятно пътуване, г-н Бианки!

Playback е спонтанно създаден импровизационен диалог между публика и актьори, огледало на преживяванията на зрителите. В основата на playback е идеята за обмяна на опит и промяна на въвлечените в него участници- разказвач, актьори и публика. Разказвачът публично ни дарява с лична история за реални хора и събития. Актьорите, рискувайки неуспех в честен диалог, креативно отразяват незримото и перспективата в разказа, визуализирайки отговорите, които разказващият несъзнавано търси у себе си. Публиката ни дарява с дълбоко внимание.

Хореография и режисура: гл. ас. д-р Маргарита Кръстева

Празнуваме Цветана Манев - почетен професор на НБУ.

XIII Майсторски клас на проф. Сузана Клинчарова, концерт посветен на 50 години творческа дейност на Сузана Клинчарова

В световете, които твори Ханох Левин, съжителстват театър на абсурда, комедия, трагифарс, пародия, черна комедия, шамар, комедия дел арте, политическа и социална сатира, което предоставя на студентите невероятна възможност за разгръщане на творческата природа, фантазия и импровизационни умения.

Мюзикълът пресъздава историята за написването на песничката „Зайченцето бяло“ от поетесата Леда Милева и композитора Петър Ступел. Проследяват се срещите между трите двойки Леда и Пепи, Зайо и Сърничка, Светла и Щурец. С хумор, настроение, песни и танци те се забавляват на фона на музиката на Румен Бояджиев – син, по текста на Венелин Методиев.

Театрален джемсешън* по разкази на Чудомир.

“Казват, че народите са като децата – не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургически нож, то хуморът е "сладкия мехлем" за раната. Щом е така, не остава друго, освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.”

„Отвъд мрежата“ е авторски мултижанров спектакъл със социална насоченост. Изследва влиянието на дигиталното съдържание върху живота, развитието и вътрешния свят на съвременния човек. Къде е границата между нормалното потребление и зависимост? Как и кога губим себе си? "Ако аз не съм себе си, то тогава кой ще бъде мен? Мен не съществува и мен го няма."

По статистически данни от 1945 година до сега на Земята е имало само 26 мирни дни... „Война за мир“- едно театрално есе на младите хора от Арт студио ЕКЗИТ – за абсурдите на войната и мира, за любовта и омразата, живота и смъртта, мечтите и отчаянието и за... Човешките работи...

Какво е да обичаш?
„Отчуждение” разглежда огледалото като предмет на два различни образа и две вселени, които живеят като една.

Артър и Клер се срещат случайно в един хотел в Амстердам. Всеки от тях е планирал живота си до последната минута. Съдбата обаче има други планове за тях.

Нарушавайки заповедта на владетеля Креон и погребвайки своя брат, Антигона се изправя пред предизвикателства, свързани с отстояването на общочовешките ценности и стремежа към свобода. Какво, всъщност, преживява тази личност? Какво ли ѝ е коствало да се изправи срещу своите най-близки хора и срещу най-големите си врагове?

Изглежда изходът от делото ще е ясен и бърз, докато една от заседателите не започва да отваря очите на останалите за фактите. „С това е забележителна демокрацията,“ казва една от заседателките, „че ни уведомяват по пощата да дойдем тук на това място и решим, дали един човек е виновен или не, човек, когото не познаваме. Нито ще спечелим, нито ще загубим от присъдата. Не трябва да го превръщаме в нещо лично.“

Хамлет е студент, когато всичко му се случва. Всички въпроси, действия и смърт. На бързи обороти. От университета във Витенберг - право в иманещогнилото на живота.

"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо." - казва Георги Господинов в романа "Времеубежище".

Анна Пампулова: „Ще избягвам да те обичам, докато не се научиш да обичаш себе си….”

Михаил Гергинов: „Луната се отразява в океана, но отражението не е Луна.“

Яница Атанасова: „Сънуваме, за да срещнем най – съкровените си желания.“

Татяна Соколова: „Отвори очи… слушай… почувствай!“

"Проблем" по разкази на Чудомир
Постановка: Стефан Милков
Участват: Адела Трифонова, Ангелина Грозева, Борислав Вълов, Мирослав Митков,Тамара Ангеловска

Специални благодарности за подкрепата на Фондация "Чудомир" и Литературно - художествен музей "Чудомир" гр. Казанлък!