Университетски театърПредставления

Знаеш ли кой е Ер Малък? А Чанка-Чунга? Максим Гладний? Оскар Бум! Всъщност това са псевдоними на един и същ човек. На Чудомир. Ох, разбира се, разбира се! "Чудомир" СЪЩО е псевдоним - име, което човек си измисля, за да подписва творбите си. Как мислиш - какви творби подписва с това име Димитър Христов Чорбаджийски? Смешни. В нашата литература има много сериозни писатели. Но малцина умеят да разсмиват като Чудомир. При това - да разсмиват, без да се присмиват, дори когато описват хората с всичките им недостатъци. И уж разказва за стари времена, уж това са едновремешни хора... а ти става смешно. И ти се приисква да викнеш на някой, който много яде и малко чете: "Мушморок безкнижний! Гювечоунищожител!". Или да провериш как трябва да изглежда един човек, за да се каже за него, че "мяза на керкенез". Когато четем разказите на Чудомир, едно друго време сякаш оживява. И почваме да се замисляме - дали пък и до нас няма забавни персонажи? Дали не се чуват необичайни думи, напоени с вкуса на нашия свят? Огледай се и се ослушай. Може да се окаже много интересно! - Зорница Христова* *Текстът е публикуван във "Вижте: новините на детски език"

„Тартюф“ е проникновено изследване на моралната деградация, която настъпва, когато лицемерието се маскира като добродетел. Представление за злоупотребата с власт, религиозната манипулация и заслепението пред фалшиви авторитети. Представление, което провокира размисъл за границата между искреността и преструвката, поставяйки акцент върху необходимостта от разум и честност в обществото.

Със своята остра критика на социалните порядки, представлението отправя предупреждение срещу конформизма и липсата на критично мислене. „Тартюф“ остава актуален като универсална притча за моралния компас на човека и уязвимостта му към заблуда.

Два рода (не знатни и не от Верона), а птичи и от всяко място по света, са готови да се бият до последна човка с другия, различния от тях. Но, представете си, различието пада (на сцената дори в буквален смисъл) и настъпва потрес: “Как да продължим живота си без враг?” И спешно трябва да се намери начин отново да се разделят на бели и черни, за да осмислят себе си и времето единствено чрез конфликта, омразата, заграбването и рода. А те са птици – би трябвало да могат да летят, но нямат време за това, защото трябва да се бият. Защо? Не знаем. Може би за да не мислят за изгубените небеса… Това е първият спектакъл на сцената на НБУ на випуск 2023/24. В него, освен текстове от едноименната пиеса на Константин Павлов, са използвани и цитати от негови размисли и стихове.

Сцени от "Сън в лятна нощ"

от Уилям Шекспир, превод Валери Петров

Кое е това малкото, крехко нещо, което ни отличава един от друг?
Колко трябва, “нещото” да е щастливо?
под кожата, сега, моментът...

Бродихме из комуналните квартири на живота и поезията му. Не излизахме от стаите, сънувахме Петербург, пътувахме по каналите на Венеция, мръзнехме по бреговете на Нева, слушахме записи, ослепени от белите нощи и изотникъде с любов се озовахме на прага на този пърформънс. Предметите оживяха.

Всеки ден на г-н Бианки е досущ като предишния - отива на гарата в Пот и се качва на влака за Пает, кудето работи в голяма кантора, с голямо бюро и купища важни документи. Но през първия ден на пролетта става чудо! Г-н Бианки попада в една загадъчна и странна компания, с която пътуването му се превръща в невероятно приключение - от дъното на морето чак до небето! Приятно пътуване, г-н Бианки!

Playback е спонтанно създаден импровизационен диалог между публика и актьори, огледало на преживяванията на зрителите. В основата на playback е идеята за обмяна на опит и промяна на въвлечените в него участници- разказвач, актьори и публика. Разказвачът публично ни дарява с лична история за реални хора и събития. Актьорите, рискувайки неуспех в честен диалог, креативно отразяват незримото и перспективата в разказа, визуализирайки отговорите, които разказващият несъзнавано търси у себе си. Публиката ни дарява с дълбоко внимание.

В световете, които твори Ханох Левин, съжителстват театър на абсурда, комедия, трагифарс, пародия, черна комедия, шамар, комедия дел арте, политическа и социална сатира, което предоставя на студентите невероятна възможност за разгръщане на творческата природа, фантазия и импровизационни умения.

Мюзикълът пресъздава историята за написването на песничката „Зайченцето бяло“ от поетесата Леда Милева и композитора Петър Ступел. Проследяват се срещите между трите двойки Леда и Пепи, Зайо и Сърничка, Светла и Щурец. С хумор, настроение, песни и танци те се забавляват на фона на музиката на Румен Бояджиев – син, по текста на Венелин Методиев.

Театрален джемсешън* по разкази на Чудомир.

“Казват, че народите са като децата – не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургически нож, то хуморът е "сладкия мехлем" за раната. Щом е така, не остава друго, освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.”

„Отвъд мрежата“ е авторски мултижанров спектакъл със социална насоченост. Изследва влиянието на дигиталното съдържание върху живота, развитието и вътрешния свят на съвременния човек. Къде е границата между нормалното потребление и зависимост? Как и кога губим себе си? "Ако аз не съм себе си, то тогава кой ще бъде мен? Мен не съществува и мен го няма."

По статистически данни от 1945 година до сега на Земята е имало само 26 мирни дни... „Война за мир“- едно театрално есе на младите хора от Арт студио ЕКЗИТ – за абсурдите на войната и мира, за любовта и омразата, живота и смъртта, мечтите и отчаянието и за... Човешките работи...

Какво е да обичаш?
„Отчуждение” разглежда огледалото като предмет на два различни образа и две вселени, които живеят като една.

Артър и Клер се срещат случайно в един хотел в Амстердам. Всеки от тях е планирал живота си до последната минута. Съдбата обаче има други планове за тях.

Нарушавайки заповедта на владетеля Креон и погребвайки своя брат, Антигона се изправя пред предизвикателства, свързани с отстояването на общочовешките ценности и стремежа към свобода. Какво, всъщност, преживява тази личност? Какво ли ѝ е коствало да се изправи срещу своите най-близки хора и срещу най-големите си врагове?

Изглежда изходът от делото ще е ясен и бърз, докато една от заседателите не започва да отваря очите на останалите за фактите. „С това е забележителна демокрацията,“ казва една от заседателките, „че ни уведомяват по пощата да дойдем тук на това място и решим, дали един човек е виновен или не, човек, когото не познаваме. Нито ще спечелим, нито ще загубим от присъдата. Не трябва да го превръщаме в нещо лично.“

Хамлет е студент, когато всичко му се случва. Всички въпроси, действия и смърт. На бързи обороти. От университета във Витенберг - право в иманещогнилото на живота.

"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо." - казва Георги Господинов в романа "Времеубежище".

Анна Пампулова: „Ще избягвам да те обичам, докато не се научиш да обичаш себе си….”

Михаил Гергинов: „Луната се отразява в океана, но отражението не е Луна.“

Яница Атанасова: „Сънуваме, за да срещнем най – съкровените си желания.“

Татяна Соколова: „Отвори очи… слушай… почувствай!“

"Проблем" по разкази на Чудомир
Постановка: Стефан Милков
Участват: Адела Трифонова, Ангелина Грозева, Борислав Вълов, Мирослав Митков,Тамара Ангеловска

Специални благодарности за подкрепата на Фондация "Чудомир" и Литературно - художествен музей "Чудомир" гр. Казанлък!