Въртележка

Понякога човек трябва да се изгуби, за да успее наистина да срещне другите. И себе си.

„Въртележка“ проследява група ученици от театрална паралелка, които по време на фестивално пътуване се отделят за кратко от останалите и постепенно се изгубват в гората.

Пространството бавно започва да променя отношенията помежду им — приятелства, зависимости, ревности, любовни триъгълници, нуждата да бъдеш видян и страхът да останеш сам изплуват на повърхността. В центъра на техните взаимоотношения постоянно присъства Тео — момчето, около което сякаш неволно се завърта цялата група. Макар физически да отсъства от голяма част от действието, неговото присъствие непрекъснато се усеща чрез разговорите, спомените, очакванията и проекциите на останалите герои.

Докато времето навън тече към началото на тяхното представление „Ромео и Жулиета“, героите все повече се оказват заключени в собствена пиеса — между театъра, реалността и поколенческата невъзможност за истинско свързване. С настъпването на нощта телефоните постепенно започват да угасват, батериите падат една по една, а заедно с тях изчезва и защитният слой, през който героите дотогава съществуват — камерите, чатовете, образите, позите, непрекъснатото наблюдение. Останали без техниката, която посредничи между тях и света, те са принудени за първи път да останат насаме не само с гората, но и със самите себе си.
Постепенно започват да се разкриват тайни, страхове, липси и болезнени истини, които никой не е изговарял досега. Нощта се превръща в своеобразен ритуал на разпадане и пречистване, през който героите преминават почти несъзнателно. А на сутринта, макар и привидно същите, те вече не са същите хора — защото за кратко са успели да се срещнат истински, без екраните, без ролите и без дистанцията, зад която поколението им обикновено се скрива.

Текстът не е изграден единствено сюжетно. В голяма част от сцените диалогът функционира ритмически — като пулс, дишане, наслагване на гласове, прекъсвания и повторения. Персонажите се усещат като един общ жив организъм, който в различните моменти преминава през гнет, виталност, хаос, застой или почти музикална флуидност. Ритъмът не е просто форма, а драматургичен инструмент, който въздейства директно върху зрителя и изгражда усещането за тревожност, близост и поколенческа дезориентация. Oбразите не съществуват като обективни биографии, а като отражения в погледа на другите — като пречупване през чуждите желания, страхове, ревности и близости - самите персонажи постепенно започват да се разкриват не само чрез това, което казват за себе си, но и чрез начина, по който виждат останалите.

Езикът на пиесата е целенасочено повлиян от начина, по който днешните гимназисти комуникират — фрагментарно, бързо, едновременно и сякаш постоянно преминаващо през филтъра на дигиталното. В текста има усещане за диалози, които понякога звучат почти като генерирани от изкуствен интелект — не защото героите са лишени от емоция, а защото самият им начин на изразяване вече е органично преплетен с технологиите, социалните мрежи и постоянната нужда от наблюдение и самонаблюдение.

Драматургичният текст „Въртележка“ е сред селектираните нови български пиеси в направление „Авторски прочит“ на Международния фестивал „Друмеви театрални
празници – Нова българска драма“ – Шумен.

„ВЪРТЕЛЕЖКА“
Частна професионална гимназия по сценични изкуства ЧПГСИ „АКАТАМУС“
Драматургия, сценична концепция и визуална среда: Диа Мантова
Телесна пластика: Дина Николова
Сценография: Ивелина Минева
Участват:
Дара Йочева
Йохана Георгиева
Мария Рафаилова
Никол Митева
София Борисова
Цветелина Михайлова
Теодор Ставру
ученици от Гимназия по сценични изкуства „АКАТАМУС“