Университетски театърМедии

На 15 май във Френски институт се състоя Финална театрална акция „Звук, текст, мелос“  по превода от старогръцки „Едип Тиран“ на д-р Георги Гочев. Демонстрацията е резултат от работно ателие в рамките на Репетиция на маса „Думи, значения, понятия, неща“ – интердисциплинарен практически проект в сферата на изпълнителските изкуства, посветен на основателя на Нов български университет проф. Богдан Богданов, д.н.

 

Организатори на събитието бяха представители на Нов български университет. Основни фигури в него бяха преподаватели от департамент „Театър“ и департамент „Музика“ на НБУ. Доц. Възкресия Вихърова, доц. д-р Георги Арнаудов, доц. Снежина Петрова, гл. ас. д-р Ася Иванова, проф. Ева Волицер, гл. ас. д-р Антоанета Петрова и проф. Виолета Дечева, д.н., участваха активно в реализирането на амбициозната идея. В събитието, обединяващо няколко вида изкуства, гост – композитори бяха Асен Аврамов, Калин Николов и Емилиян Гацов, които спомогнаха за създаването на въздействаща атмосфера.

 

 

Повече за пораждането на идеята, нейното развитие и реализация разказва гл. ас. д-р Георги Гочев:

 

С какво Ви привлече и с какво продължава да предизвиква интерес у Вас преводаческата дейност?

 

Като студент по класическа филология, когато започвах да превеждам от старогръцки и латински, превеждах, за да науча по-добре езика. Това ми даваше и самочувствие – една страница, втора, трета, езикът, който трябваше да усвоя, като че ли ставаше все по-малко. Сега превеждам за удоволствие. Което удоволствие е същото като на актьора – да се оставиш през теб да протече една чужда реч.

 

 

Има ли възпитателна роля преводът?

 

Донякъде, защото превеждането приучва на дисциплина в работата с езика. Но вижте, идеята за връзката между текста и възпитаването е и проблем на нашето очакване от книгите и особено от класическите. Ние смятаме, че те трябва да ни възпитават, да ни научат на нещо много добро, което ние няма как сами да знаем и което само те биха могли да ни кажат.

 

А всъщност голяма част от онова, на което класическата книга ни учи, е вече в нас. Книгата просто го събужда да се прояви – или не го събужда. Затова и за мен е по-важно преводът не толкова да ни научава и възпитава, колкото да събуди вътрешния ни разговор. А това става, когато освен темата, по която работи, преводачът засегне и границите на собствения си език. Изобщо преводът на класически текст е и това: изпитване на границите на езика.

 

 

Притежава ли преводът сила да заличава междупоколенчески различия и откъде идва тя, ако има такава?

 

Не само междупоколенчески. Благодарение на превода ние заличаваме огромни времеви и културни пластове, които си мислим, че са незаличими. Но ето, отваряме една книга на 2500 години и тя ни говори. 2500 години! И говори! И ние разбираме. Неслучайно богът на преводачите е Хермес – най-крилатият, летлив, бърз бог на елините, който освен търговците и крадците, покровителства и пратениците, уреждащи примирие.

 

 

Какви качества трябва да притежава преводачът, за да бъде успешен в дейността си?

 

Преди бих казал – да знае добре чуждия език. Сега бих добавил – да знае още по-добре своя. Това означава – да знае различните езици, които съставляват цялото на неговия език. Защото това цяло няма как да се научи другояче, освен чрез научаване на по-малките езици, в които то реално съществува – езиците на литературата, на администрацията, на политиката, на пресата, на различните групи и съсловия, региони и села, и пр.

 

Та едното качество е това – дисциплинираното, всекидневно любопитство към своя език. Второто качество е да не се самозабравя, осланяйки се на приликите в два езика. Защото те са и различни. Ето например, българският е език на думата, при нас се цени краткото и точно казване, което предизвиква определена емоция, докато в гръцкия не е така – език на изречението и на дългата реч, в него се цени самото говорене, възможността на словото да тече.

 

 

Финалната театрална акция „Звук, текст, мелос“ обединява няколко изкуства. Преливането на театър, музика и превод придава на атмосферата нови измерения. Много ли усилия изисква междудепартаментнното сътрудничество?

 

То се случи изключително лесно. Което лесно се дължи както на отворената и приятелска среда в НБУ, така и на самия текст, който ни свързва. Защото античната драма – в случая трагедията „Едип тиран“ на Софокъл – е точно това: слово, музика и театър в едно.

 

 

Финал на какво е театралната акция „Звук, текст, мелос“?

 

Фактологично погледнато – финал на един опит за свързване там, където обикновено всеки дърпа към своето. Защото ние имаме една такава, доста вехта представа за изкуството като битуващо в гилдии от затворен тип. Музикантът е само музикант, поетът – само поет, актьорът – само актьор. И довиждане!

 

Това делене е удобно и полезно, но то в друг план е невярно. Музиката е и вид слово, както и словото е проникнато от музика, а актьорското изпълнение, този моделиран като музика глас, има общо и с двете. Та именно това изкуствено разделение се опитва да преодолее „Звук, текст, мелос“. И в този смисъл въпросната акция не е финал, а по-скоро връщане към нещо, което просто трябва да е така.

 

 

Какво всъщност представлява инициативата?

 

Инициативата има два корена – институционален и витален. Институционалният поникна в департамент „Театър“, където колегите организираха проект, свързващ музика, театър и слово. Виталният корен е в общоуниверситетските семинари на НБУ, водени от покойния проф. Богдан Богданов, където тази идея за свързване между на вид различни науки и изкуства беше изпробвана като образователна платформа. Тъкмо в тези семинари хора на словото като мен и хора на изкуството като колегите от департаменти „Театър“ и „Музика“ осъзнаха, че могат да работят отлично заедно.

 

Та първият етап на проекта, още преди да бъде точно този проект, бяха семинарите, в които се обсъждаха „Държавата“ на Платон и „Поетиката“ на Аристотел – двата текста, в които се говори най-убедително за общото между слово, музика и театър. После, във втория етап, аз започнах да превеждам „Едип тиран“ на Софокъл за една друга театрална инициатива на НБУ, а в департамент „Театър“, покрай годишнината на нашия театър, вече бяха задвижили акцията „Звук, текст, мелос“ с привличане и на външни композитори. В третия етап моят превод се свърза с проекта на театралния департамент – или стана обратното, все едно. Така четирима композитори избраха една част от текста на Софокъл и го разработиха музикално с актьори и студенти от НБУ.

 

Междувременно обаче тази линия се разшири с още една – опит за превръщане на Платоновия диалог „Пир“ в музика и театър. Този опит започна в един практически семинар, организиран от департамент „Театър“ в памет на проф. Б. Богданов, и накрая като че ли се съедини с работата по „Едип тиран“.

 

Та виждате какъв особен кръг направи този проект – започнал като философска образователна платформа в семинарите на проф. Богданов, той се върна накрая отново при него, този път обаче като реален художествен акт.  

 

 

Кои са основните участници в него?

 

От театрална страна - всички преподаватели-театрали от департамент „Театър“ на НБУ, като искам специално да изтъкна ролята на трима души – Виолета Дечева, Възкресия Вихърова и Снежина Петрова. Виолета измисли цял конкурс за нова българска драматургия, покрай чиято първа тема – справедливостта – аз започнах да превеждам „Едип тиран“. Възкресия, Снежина и Ася Иванова превърнаха този текст в театър – иначе това щеше да си остане текст.

 

Що се отнася до музикалната страна – веднага казвам името на Георги Арнаудов-Джо, който направи страхотен хор от Възкресия и Ася. Знам, че е превърнал и други части от текста в музикални композиции, но още не съм ги чул. Външните участници в проекта са тримата най-изявени в момента театрални композитори в България: Калин Николов, Емилиян Гацов – Елби и Асен Аврамов. Особено ме впечатли работата на Асен Аврамов с нашите студенти.

 

 

Каква е равносметката?

 

Казах по-горе: нещо, което започна като мисъл и теория, завърши с реално художествено действие с висока стойност. И то ще продължи по този път. Вече говорихме с Възкресия Вихърова театралната акция да прерасне и в представление – ще видим какво ще стане. Обсъждахме и идеята Асен Аврамов да направи със студенти на НБУ цялостно представяне на хоровите песни от „Едип тиран“.

 

 

Какво Ви предстои?

 

По отношение на конкретния проект – да завърша превода на Софокъл и той да излезе в книга. Към него ще има и обширен предговор-студия, който ми предстои да напиша. Това трябва да стане до края на лятото. Що се отнася до другите ми преводачески планове – основното е преводът на „История“ от Тукидид. Този текст трябваше да е следващият в общоуниверситетския семинар на проф. Богданов, но след неговата смърт планът се отложи. След „Едип тиран“ ще се заема отново с него.

 

 

 

 

Текст: отдел "Информационна дейност"

Снимки: Университетски театър