Университетски театърМедии

На днешната дата, 17 януари, православната църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики. На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка. Поверията гласят, че е необходимо да се спазват различни забрани на днешния празник.

В този ден един от актьорите от класа на доц. Снежина Петрова празнува своя имен ден. Представяме Ви Антон Димитрачков – студент в бакалавърска програма „Театър“ на департамент „Театър“ на НБУ.

Кой е Антон Димитрачков?
- Антон Димитрачков е студент по актьорско майсторство втори курс в Нов български университет.

Има ли значение според теб името, за нещата, които ни се случват в живота?
- Според мен това е доста спорен въпрос. Със сигурност с името ни асоциират и ни разпознават, което е много важно за всеки един човек. Въпреки, че има хора с еднакви имена, зад тях стоят различни и индивидуални личности.

Народните поверия гласят, че днешният ден е свързан с различни поверия, като едно от тях е да се спазват различни забрани. Забранявали ли сте си някога нещо?
- Според мен никой не може да ни забранява нищо и въпреки, че народните поверия гласят така за днешния ден – от нас зависи дали ще си забраним нещо или не.

Кой е Антон в ежедневието и кои са Вашите хобита и интереси?
- За мен ежедневието е актьорската професия, като не спирам да ходя на театър и кино. Обичам да чета и да научавам нови неща. Въпреки, че се занимавам с изкуство, спортувам и мога да кажа, че едното не пречи на другото.

Кой е Антон за хората, от които е заобиколен?
- Не мога да кажа кой съм за останалите, но мога да кажа, че се старая за тях да бъда отговорен и работлив човек. Според мен това са едни от най-важните качества, които трябва да притежава всеки един от нас.

Какво Ви е дава образованието по актьорско майсторство в Нов български университет до този момент?
- Като студент в Нов български университет всеки ден научавам нови и нови неща. В университета срещам нови приятели. Образованието ми в БП „Театър“ ме учи да виждам едно качествено и стойностно изкуство. Освен, че имам участие в различни спектакли, имам възможността да гледам представления и на мои колеги.

В какви спектакли сте участвали и какво ново предстои?
- Миналата година за мен беше много богата с участия. Започнах с „Езерото“ с режисьор Десислава Шпатова – спектакъл, който подейства като трамплин за следващите представления, в които взех участие. Следващият проект, в който играя е „Историята Ти (ти) в мен“ с режисьор доц. Възкресия Вихърова – документален театър, с тема НЕнасилие сред подрастващите и в българското училище. В този проект имах възможността да се срещна с актьори, от които успях да науча много нови неща. Така се докоснах до опита им. По този начин те се превърнаха в мое второ семейство.

Също така успях да се включа в още две представления – „Йо-Йо Йонеско“ с режисьор Десислава Шпатова и в „Памфлетът“, където успях да се запозная с много интересен режисьор, от който научих много. По този начин погледнах на актьорската професия през един друг и различен поглед. Режисьор на този проект беше американеца Едуард Морган.

Като част от античния хор, взех участие и в проекта „Медея“ – спектакъл, реализиран след много дълъг репетиционен процес, в който трябваше да станем едно цяло – една нелесна задача за екип от двайсет човека. С помощта на режисьора Десислава Шпатова, композитора Асен Аврамов, хореографа Ана Пампулова и всички големи актьори в представлението успяхме да влезем напълно в ролята на античния хор – такъв, какъвто трябва да бъде според мен. Премиерата на „Медея“ беше нещо неповторимо – в един момент актьори и публика заживяха като едно цяло в това представление.

Два дни след първото представяне на „Медея“ в Пловдив имах удоволствието да се включа в „Чайка, Чайки, Чайката!“ с режисьор доц. Възкресия Вихърова и помощник реж. гл. ас. д-р Ася Иванова. Представлението беше представено на сцената на „Малък сезон 2019“ на Театрална работилница „Сфумато“, където играх ролята на Медведенко. Това за мен беше голямо приключение, защото освен играта на тъмно с фенер и студеният дъжд, който ни валя вали, имах и очила с много висок диоптър, от които нищо не виждах. След това представление продължих с третия проект от платформата за „Артисти за НЕнасилие“ – ГРАДЪТ HOTSPOTS. TOURFORMANCE, където разглеждахме идеята за пътуващия човек – проект, вдъхновен от книгата Одисей от Багдат на Шмит. Действието се развиваше в туристически автобус, в който стояхме един до друг заедно с публиката и успяхме да се вплетем в едно цяло – актьори и публика.

В какви външни проекти сте участвали?
- Бих искал да започна със „Self the Pieces“ – проект, в който бях поканен от Констанца Гецова – и който се проведе на Sofia Art week 2019 с организатор Войн де Войн. Тук реализирах няколко малки роли във филми и епизоди на сериали, както и имах възможност да се снимам в няколко реклами.

Какво е да бъдете актьор?
За мен да бъдеш актьор е непрекъсната отдаденост и работа. Аз не съм от хората, които винаги са искали да бъдат актьори. Актьорското майсторство ме откри и просто започнах да дишам.

Какво предстои и какво е посланието Ви към всички, които прочетоха това интервю?
- В момента подготвяме две нови представления – „Под игото“ с режисьор доц. Снежина Петрова и „Кривата на щастието“ с режисьор доц. д-р Възкресия Вихърова и Христо Симеонов. Бих искал да поканя всеки, който има възможност, да заповяда на 22 януари в Университетски театър НБУ на представлението „Историята Ти (ти) в мен“. Този спектакъл засяга тема, за която често се мълчи. А посланието ми към всички е: „Ходете на театър!“.