Университетски театърМедии

Петър Байков e студент в програма „Театър“ на Нов български университет, който активно участва в реализирането на значими творчески идеи. Той разказва за дългия път между Лондон и София и за избора на университет:

 

 

Кой е Петър?

 

Петър Байков е амбициозен млад човек, който е завършил с отличие Националната търговско-банкова гимназия в София като управител на учебна фирма и носител на международни награди в сферата на търговията и бизнеса от Европа и САЩ. Освен предприемачески нюх, той притежава и голяма любов към изкуството.

 

 

Какво те доведе в Нов български университет?

 

Започнах висшето си образование в Лондон, изучавайки Филмова и телевизионна продукция, но заради политическите промени на Острова се върнах обратно в България.

 

 

Откъде се породи любовта към театъра?

 

От дете обичам театъра. Водеха ме на много постановки. След тях правихме анализ – какво сме научили от героите и от историята. С какви изводи обогатихме живота си. Обожавам приказките. Като дете ги гледах неспирно. Мечтаех да бъда като тях, пеех песните им, опитвах да им подражавам, като играя техните роли. Желанието ми да уча актьорско майсторство не е моментно решение. То винаги е било в мен. Знаех още от дете, че това е моето призвание. Чувствах го със сърцето си.

 

 

Спомняш ли си как взе решение да се запишеш да учиш в департамент „Театър“ на Нов български университет?

 

Уреждайки връщането си от Лондон, интуицията ми подсказа какво трябва да направя. Реших, че това е моето място.

 

 

Какво ти дава обучението в НБУ?

 

Обучението в НБУ ми дава изключително важни познания за актьорската професия. Намирам общообразователните предмети за предимство, когато човек има разнообразни интереси. Имайки предвид мястото, от което идвам, Нов български университет в много отношения не отстъпва пред английското висше образование.

 

 

Усещаш ли подкрепа от страна на НБУ в начинанията си?

 

На този етап бих казал „да“. Преподавателите ми подкрепят напълно самоинициативността на това начинание. Не отричам, че на пътя нямаше пречки – при толкова мащабен проект е неизбежно. Успях да ги преборя и това ми носи още по-голямо удовлетворение.

 

 

Разкажи за голямото събитие в Университетски театър на НБУ.

 

На 21 март от 11:00 часа в Университетски театър на НБУ ще се състои първата ми премиера на игралния филм на Дисни „Красавицата и звяра“ със синхронен дублаж, направен изцяло от мен. От малък правя гласове и мога да озвучавам както мъжки, така и женски персонажи. В проекта аз съм актьор, режисьор, тонрежисьор, преводач и фоли артист. Всички звукови ефекти във филма са пресъздадени също от мен. Цялата продукция на дублажа отне малко повече от 5 месеца. Надявам се публиката да остане доволна и филмът да я завладее, както направи и с мен.

 

 

Практическата реализация ли е най-голямото изпитание за идеите?

 

Да, напълно съм съгласен. Практиката показва дали една идея е плодотворна. Когато тя се реализира, се изпитва не само реалността й, но и волята на човека и колко силно е желанието му. Докъде е готов да стигне и какво е готов да жертва в името на това да я осъществи?

 

 

Какво е правилното съотношение между талант и усилена работа?

 

Бих казал, че правилното съотношение е 50/50 – в идеалния случай. Без талант, никой никога не би се захванал с подобна дейност. В същото време, усиленият труд върху таланта е не по-малко важен. Когато човек работи това, което обича, той не жали своите сили и е способен да постигне много. Идеалното съотношение е моментът, в който една везна е изравнена с тежести от двете страни. От едната се намира талантът, а от другата – усилената работа. При някои хора талантът може да е под или над 50, останалото е труд.

 

 

Как успя да съчетаеш натовареното си ежедневие като студент и практическо занимание с такъв мащаб?

 

Винаги се стремя да бъда изряден и да не пропускам лекции. Обучението за мен е изключително важно. Смятам, че като перфекционист успях да намеря баланса. Работата по филма изискваше много време, усилия и жертви. Тук открих, че постоянството е безмерна величина. Човек винаги може да дава все повече и повече от себе си.

 

 

Какво ти предстои?

 

Тази сряда навършвам 20 години и съм щастлив, че ще споделя личния си празник с първата ми премиера. Публиката на 21 март от 11:00 часа ще има възможността да надникне зад завесите на следващия ми проект, който се надявам също до толкова да ви заинтригува. Предстоят и следващи прожекции на филма до края на пролетния семестър.