Университетски театърМедии
05.12.2016 19:00 | сподели x |
„Моят живот!“ - Work-in-progress
Център за култура и дебат „Червената къща“, ул. „Любен Каравелов“ №15
По инициатива на доц. Възкресия Вихърова - театрален режисьор, педагог и директор на УТ на НБУ
„Увреждането на тялото и последвалите лимити не веднъж са ставали повод за развитие и постижения в сферата на науката и изкуството. Какво добавяме ние ТУК и СЕГА?“
Пърформъри, танцьори и хореографи, провокирани от книгата на Анжела Пенчева, жена с тежки увреждания в следствие на ДЦП, придобита по време на раждане, ще влязат в диалог помежду си, като същевременно ще въвлекат и зрителя в създаването на медия от нов характер.
В присъствието на самата Анжела и с нейно участие, интерактивният спектакъл ще покаже как „болното тяло„ превърнало се в провокация за артиста, става причина за изграждане на нова художествена реалност. Въпреки тежката си диагноза, Анжела притежава силата да живее, да се весели и да създава!
Чрез иновативни помагащи технологии за комуникация, предоставени от фондация АСИСТ, Анжела ще поведе диалог на сцената с актрисата Яна Маринова, позната на публиката от сериала „Стъклен дом“. Анжела е първият артист с увреждане в света използващ тази технология на сцената.
* Алекс Манчева - професионален танцьор, хореограф и изпълнител. Преподавател по танц и физически театър на деца от 5 – 15 години.
Проблем - Движението създаващо се в съзнанието и реализирането му в реалното пространство - Кои са границите и възможностите за проявата му?
Послание - Това което виждам ли си ти...
* Ася Иванова – актриса и театрален педагог.
Проблем - Методът Фелденкрайс. „Колкото пъти съм се срещала досега с него, винаги ми е носил изненада, лекота и радост. Въпреки всички сълзи , които отделих, четейки текста на Анжела Пенчева, той също ми донесе изненада, лекота и радост“.
* Ирена Иванова съвместно с Дария Митушева - ателие „Експериментика“.
„Проектите на ателието са хибридни. Не правим документален театър, но придаваме документални качества на художествените текстове, с които работим“.
Проблем - Темата за болното тяло като част от вътрешния свят на всеки човек. Как той носи "болната" част от тялото си и как успява да преодолее границите на ограничението, което тя поставя.
Послание - Хората, които имат зима, знаят как да се справят с нея.
* Калина Терзийска - театрален режисьор и пърформър „Зона за креативност и култура - ЗОНА К2“.
Проблем - Особено ме вълнува връзката между театъра и терапията. И как усилието да откриеш образ, метафора и мелодия трансформира травмата в изкуство.
Послание - „Блясъкът на здравата душа, се процежда през маската на персоната, дори сияе. Там, където има тежка рана, душата бяга.”
* Мирослава Захова - съвременни и алтернативни сценични изкуства в сферата на танца - пърформънси.
Проблем - Танцов пърформънс с отворена дискусия на тема „Тялото като интериор“.
Послание - Да се търси възможното и това какво тези хора могат, а ние „нормалните“ не, отколкото обратното.
* Кристиана Бояджиева - театрален режисьор „От петнадесет години работя с хора, с трайни физически увреждания“.
Проблем - Да създадем диалог между Анжела и нейния партньор на сцената. Сега това е актрисата Яна Маринова. Трите заедно говорим, изслушваме се, записваме... Всъщност сме четири. Винаги, като едно "тихо" присъствие е Елена Пенчева - майката. Анжела наистина е човек, който може да говори. Въпросът е да имаме сетивността и търпението да чуем.
Послание - Как човека определен като "нищо не можещ" преодолява чуждите и собствени предразсъдъци и не се спира в пътя да сбъдва мечтите си.
* Петко Георгиев – дипломант в магистърска програма „Архитектура“ в НБУ
Проблем - Изследване на връзките и синтез между архитектура – движение (танц) – звук (музика) в полето на високите технологии. Връзките между „старо“ – „ново“ и дистанцията между тях.
Послание - Високите технологии като медиатор в съвременната социална среда между хора с различни специфични потребности.
* Смилен Савов съвместно с Жозефа Желязкова - мултимедиен художник. „Занимавам се с аудио-визуални образи, създадени с технически и традиционни методи, като рисуване, снимане, монтиране, анимация и текст“.
Проблем - Изследването на движението и желанието за такова е важно за мен, а в ситуацията с Анжела, то става знаково, ключово, бавно, но сигурно, видяно и помислено, планирано и загатнато.
Послание - По-важни са битките и предизвикателствата посрещнати достойно и смело, и там се крие надеждата и победата.
50% от цената на всеки продаден билет ще бъде внесен в дарителска сметка, за да може системата за комуникация на Анжела да е мобилна и да е навсякъде с нея!
Това е един сравнително нов тип формат, който поставя акцент върху същността на правенето, вместо върху крайния резултат. Отворени репетиции или works-in- progress е нещо от съвсем нов характер за българските зрители. Те не просто ще наблюдават, както са свикнали нормално при посещението си в театъра. Тук зрителят се превръща в партньор, въвлечен в правенето на сценичния продукт.
Всеки участник подготвя и представя от 3 до 5 мин. Презентация, танц, изказване, пърформанс, провокирани от книгата и отговарящи на темата
Инициатива по книгата „Моят живот. Да имаш ляв палец“
Автор: Анжела Пенчева, жена с тежки увреждания в следствие на ДЦП, придобита по време на раждане.
www.theatre.nbu.bg
www.theatresnight.org/