Университетски театърПлешивата певица от Йожен Йонеско

Плешивата певица от Йожен Йонеско

Режисьор: Ева Волицер

28.05.2018 18:30

Университетски театър

ПРЕМИЕРА



Организатори:
Университетски театър
департамент „Театър“

Режисьор: Ева Волицер

Сценография и костюми: Яна Дворецка

Хореография: Таня Соколова

Вокален консултант: Етиен Леви



Участват: Силвестър Инджелиев, Воймира Дичева, Цветелина Ивайлова, Габриела Димитрова, Койя Чехларова, Ивайло Делчев, Симонна Симеонова, Денис Никифоров, Виктор Андреев и Юлияна Андреева.

 


„Плешивата певица“ от Йожен Йонеско е емблематична пиеса за жанра в драматургията и театъра, наричан Театър на абсурда. Йожен Йонеско е определян като гений на театъра на абсурда, макар той винаги да е възразявал, че не театърът, а животът е абсурден.

Йожен Йонеско пише първата си пиеса когато е на 39 г. Идеята за „Плешивата певица“ му хрумва когато се хваща да учи английски и от учебника научава, че подът е долу, а таванът горе, че птиците летят, а цветята цъфтят. Йонеско е поразен от факта, че съществуват фрази, които разкриват такива неоспорими истини. По-нататък в учебника му господин и госпожа Смит разговарят помежду си, изтъквайки един на друг факти, които те много добре знаят. Целият този абсурден разговор в който се установяват установени неща, разкриването на истини от рода на „хлябът служи за ядене“, тласкат Йонеско неизбежно към написването на антипиеса, както е свързана с абсурда и липсващият ѝ смисъл, и която трябва да превърне малкия наръчник по английски в карикатура и пародия на обществото, повтарящо безсмислените клишета.
Получила се велика пиеса, която до ден днешен се играе с успех по целия свят и с право бележи началото на стил, наричан от мнозина „абсурдизъм“.

 


За студентите, млади актьори, е изключително предизвикателство да придадът смисъл на безсмислените фрази и поведения на героите. Смисълът се изразява в карикатурата и гротеската при изграждането на сценичните образи. Актьорските средства са разнообразни и цветни. Забавлението, комедията, насмешката над бездуховността и ограничеността на характерите създават неповторим ритъм наситен със заразителен хумор и предизвикват заразителен смях .