facebook

Университетски театър"Бартълби" по Хърман Мелвил

bartulburi-karusel-1050x399-crop-478b24840a_1050x399_crop_478b24840a

"Бартълби" по Хърман Мелвил

Режисьор:

  

превод
Марий Росен
Александър Митрев

 

сценарий и режисура
Марий Росен

 

музика
Милен Апостолов

 

с участието на
Александър Митрев

 

плакат
Петя Денева

 

продуцент
Център за неформално образование и културна дейност “АЛОС”

 

място на провеждане
Център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”

 


“Бартълби, писарят” е публикувана за първи път анонимно през 1853г. Както повечето книги на Мелвил приживе и тази няма голям успех сред читатели и критическа общност. Години след смъртта му, писателят е припознат като един от класиците на американската литература и достига световна слава най-вече с романа си “Моби Дик”.


Днес “Бартълби, писарят” е придобил култов статут и се смята за един от най-добрите разкази в световната литература. Историята е за адвокат от Уол Стрийт, който наема нов писар за кантората си. След като той първоначално преписва огромно количество документи, без обяснение спира и отказва да извършва повече каквато и да било дейност. На всички молби отправени към него отговаря с фразата: “Бих предпочел да не го правя”.

 

Една натрапчива тревога години наред не ми дава мира и все ме връща към запалената лампа на този текст на Мелвил. Но не толкова светлината му, колкото неговата сянка ме привлича да се хвърлям слепешката в нея.
“Бартълби, писарят” е енигматичен разказ. И ако в първите си прочити полагах усилия да го разгадая, то сега съм по-скромен – формулирам въпроси, а те пък често се припокриват с отговорите.
Историята е представена от адвоката при когото Бартълби е служил за последно. Той говори с хумор, самоирония и доброта, но колкото по-навътре в историята навлиза, толкова по-мрачно и страшно става. И вече не можеш да се върнеш обратно. Следваш разказвача, а той постепенно се превръща в необяснимия обект на своя разказ. Накрая двамата стават едно - така, както човек е единен със своята сянка.
И преди да ви оставя в чудене каква пък е тази история, само ще добавя, че ако не е Александър Митрев, с когото делим общ нездрав интерес към нея, аз вероятно бих предпочел да не я разказвам.

Марий Росен